Тийнейджърите и тяхната склонност да подражават

Много родители се безпокоят, че подрастващите им деца са склонни да „тръгнат по лош път“, да подражават на приятели и познати от своето обкръжение.

Често става така, че майките и татковците не харесват компанията на детето, интересите и увлеченията му, това, че му се иска да бъде като някои хора, от които се възхищава. По цели нощи будуват, представяйки си какво ли може да се случи, как другите ще повлияят на тяхното...

Но дали действително има повод за тревога? Различните хора и техните странности невинаги са толкова лоши, колкото си представят родителите, пише webmd.com.

Тийнейджърите рядко прилагат насилие, за да накарат някого да направи рискови неща, напротив - приятелите играят много по-изтънчена роля при вземането на решения.

Изследване на учени от Колумбийския университет показва например, че тинейджърите са 6 пъти по-склонни да опитат алкохол, ако и приятелите им пият често. Подрастващите просто имат вътрешен импулс да правят това, което и техните „лидери“.

Добрата новина: Родителите могат да имат много по-силно позитивно влияние над децата си, отколкото си мислят. Защото тийнейджърите изпитват огромни притеснения да не разочароват родителите си и това е много важна бариера между тях и алкохола, дрогата...

Тийнейджърът иска да е независим и зависим едновременно. От една страна, иска да утвърди своята независимост, но от друга се нуждае от своите родители, казва Бенджамин Сийгъл от Американската асоциация по педиатрия.

Снимка: Guliver / iStock

Детето изпитва силно желание да сподели, но не знае как да каже какво го тревожи. В този период то често е много мълчаливо, затворено - необходими са доста усилия, за да контактувате с него, но то силно се надява, че ще го направите. Колкото повече разбирате от какво се нуждае децата, толкова по-силна емпатия ще изпитвате към тях и ще можете да общуваме възможно по-често и по-пълноценно.

Правилата и принципите помагат на децата да разберат света, дори ако протестират. Запитани какво очакват да направят родителите, за да им помогнат да решат някакъв проблем, те отговарят изненадващо просто:

"Да говорят с нас!" Тийнейджърите искат да знаят какво мислят родителите и как вземат решения.

"Да ни накажат!" Децата, които нарушават правилата, искат да видят какво ще се случи. Ако няма последствия, значи правилата не струват.

"Чакайте ни!" Не позволявайте на децата си да изчезват за цяла нощ. Да не са задължени да се прибират вкъщи е твърде голяма свобода, трудно биха се справили с нея. А след като знаят, че когато се приберат, ще трябва да се изправят пред вас и да ви погледнат в очите, повечето тийнейджъри мислят двойно повече за това в какво състояние ще бъдат тогава.

Поощрявайте ги да имат собствено мнение, дори то да ви подлудява. Такива деца развиват способност да мислят със собствената си глава и да преценяват струва ли си да спорят.

Децата имат нужда от от приятели. Да изграждат взаимоотношения е важна част от развитието им и на родителите се пада задачата да ги научат на това.

Понякога отношенията се влошават, но децата невинаги могат да усетят и осмислят този момент. За да им помогнете, попитайте ги:

- Какво харесваш в твоя приятел?

- Какво получаваш от това приятелство?

- Какво се случва, когато не си съгласен с него?

Ето какво още може да направите, ако прецените, че съществува проблем със силното влияние от друго дете:

1. Споделете с вашия син/дъщеря мнението си, но без да критикувате приятеля.

Кажете директно например следното: „Ти нарушаваш нашите правила всеки път, когато Иван е тук.“

Някои ситуации изискват драматично действие – дори решение да се преместите да живеете в друг град, за да изведете детето си от една деструктивна приятелска компания. Тийнейджърът ви вероятно ще бъде възмутен и недоволен, но след години ще ви благодари.

2. Визуализирайте ситуации.

Влизане в роля и визуализация помагат на децата да намерят начин да се измъкнат от ситуацията с пияната компания и надрусаните приятели.

Опитайте с въпроса: „Какво ще направиш, ако някой на партито предложи на всички да пушите/ ако се качиш в колата на приятел и разбереш, че той е пиян...?“

Тази игра има две предназначения: първо - тя обучава детето да прави план, за да излезе от такива ситуации, който може да включва също така и да се свърже с вас по телефона.

Второ: позволява му да откаже и за това да обвини мама: „Мама ще ме убие, ако научи за това“ е перфектен начин да излезе от ситуацията.

3. Помогнете на децата да се учат от грешките си.

Все пак, каквото и да кажете и направите, детето пак може да се повлияе.

Чувствате се разстроени, но то вероятно също е разстроено и объркано. Стегнете се и бъдете готови да му помогнете да поеме отговорност за грешките си и да го поощрете да продължи напред. Това е много важно време, в което то да се научи как се вземат отговорни решения.

Родителите не могат да бъдат участници във всички социални предизвикателства, с които децата ще се сблъскат. Но когато те усещат, че родителите им ги обичат, че ценят тяхното мнение и са се научили да мислят критично, имат много по-голям шанс да кажат „Не, благодаря“.

Еми Спасова